сряда, 19 ноември 2008 г.

Защо?

Ах, защо живея,
без теб мили мой аз тлея.

Как ли и аз не зная,
само зная че до смърт те желая.

Всичко стана като на шега,
но нали сме заедно сeга.

Когато не си до мен,
няма светлина в моя ден.

Постоянно си ми в главата,
но това е съдбата.

Настъпват раздели и моменти тежки,
но нали сме хора, всички правим грешки.

Живота е един кръговрат,
това е яснотата на душата: "свят"

Всеки се ражда и умира,
но магията си за този свят не намира.

Да настроим към любов народа,
е истинската същност на живота.
РАЗДЯЛА

Толкова много неща преживявахме

и може би с тях, любовта изоставяхме.

Всичко се случи изведнъж,

но прости ми обикнах друг мъж.

Тази болка, че страдаш сякаш с нож ме прониза,

но успях да прогоня каприза.

Останах някак си безчувствена, безразлична, унила,

а тази болка в мен настани се така пуста е гнила.

И не знам по кой път да хвана,

с него ли да бъда, с теб ли да остана.

В началото обичта ни бе много дълбока,

но ревността ти ни обърка живота.

И сякаш всичко на филм покрай мен минава,

а с чувствата си какво да правя да ги потуля ли в забрава?

Един обичам, друг желая,

с това дойде и края.

Останаха само онези жестоки рани,

който погубиха любовта ни...